Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2013 22:59 - Групировката ТИМ
Автор: kuklovodi Категория: Политика   
Прочетен: 1196 Коментари: 0 Гласове:
0



По широкия булевард „Райко Жинзифов“, който води от север към центъра на град Варна, са опънати огромни знамена, които насочват вниманието към застрахователното дружество „Армеец“. По време на пътуването отново си припомних думите, които преди седмици бях чул в София и които тогава ми говореха толкова малко: „ТИМ е лицето на България“.

Следващото, което привлече погледа ми, е десететажна офис сграда, на чийто покрив се издига емблемата на тази застрахователна компания: голям бял кон в тъмносин триъгълник, на фона на светлосиньо поле. Сградата на застрахователната компания, която се приписва на ТИМ, отвън изглежда доста западнала. Сякаш от 15 години не са правили кой знае какво по нея. Навсякъде по синята фасада мазилката се рони, на прозорците се виждат разкривени щори, зад които луминесцентни тръби осветяват офисите. Вече бях в ТИМ таун. Защото Варна е несъмнено най-важната база на вече многократно споменаваната групировка ТИМ, на тази мощна икономическа империя.

Ето какво ми разказа в приятелски разговор един прокурор от морската столица: „Забелязвахме как в началото на 90-те години във Варна идваха много криминални елементи от Русия, защото Черноморският регион имаше голямо значение за престъпните структури. В момента във Варна живеят повече от 20 000 говорещи руски език. В средата на 90-те години в града пребиваваха посредниците на грузински, чеченски, украински и руски криминални организации, така той се превърна в средище на интензивни разследвания срещу руски престъпни структури. В един момент ми направи голямо впечатление как тези групировки приличаха на структурите на ТИМ. Във всеки случай руските банди имаха връзки сред моряците от бившия Съветски съюз. Начинът, по който се обличаха българските криминални типове, беше възприет от странната мода сред руските престъпни елементи — носеха анцузи. Сравнението между българските и руските престъпници беше впечатляващо“.

А после премина директно към ТИМ: „По същия начин беше основана ТИМ — от бивши представители на един отряд от разузнаването на флота. В структурите на ТИМ имаше много бивши офицери от този отряд, както и от други поделения на флота“.

Отминали ли са тези времена? Днес Варна е най-важната туристическа дестинация на Българското Черноморие, което има 378 км плажна ивица, натъпкана с хотели от всякакъв тип. По времето на комунистическия режим това бе най-приятното място за почивка на хората от Източния блок. Хиляди граждани на ГДР са прекарвали отпуската си тук. И днес стотици хиляди туристи познават Варна като място за евтина почивка на Черноморието, а в последните години градът все повече се утвърждава и като дестинация за по-луксозна ваканция. Наред със сталинския тип хотели като крепости изникнаха затворени ваканционни селища.

Ако се вярва на легендата, някога пирати заровили в пясъка на север от Варна голямо златно съкровище. Но съдбата ги наказала и ценното злато се превърнало във фин пясък. Днес той е златна мина за най-различни инвеститори от страната и чужбина. И мнозина биха искали да знаят откъде идва капиталът на тези хора. Във всеки случай Варна е златна мина и за групировката ТИМ.

В рекламните проспекти се възхвалява „чудната красота на старата част на град Варна“. Може би защото от 30 години времето тук е спряло? От друга страна, навсякъде се натрапват огромни билбордове, които рекламират застраховки, туристически фирми и агенции за недвижими имоти — всички те собственост на групировката ТИМ. По високите заграждения, зад които израстват нови сгради, се подвизава един рицар в доспехи, застанал пред портата на замък (застрахователната компания „Армеец“), до него — реклама на „България Еър“ и „Хемус Еър“, както и на различни луксозни курорти и казина. Впечатление ми направи един особено забележителен билборд — на черен фон голямо X, символът на „Xtravaganzzaclub“. И отново лъскави хотели и дискотеки. Очевиден признак, че тук се инвестират много пари.

На този бляскав фон се откроява луксозният грандхотел „Мусала палас“, място за срещи на български и чужди богаташи, които без никакви задръжки се перчат с парите си. Само на няколко минути път от там е разположен огромен бедняшки квартал, който по нищо не се отличава от латиноамериканските favelas (бараки). Там, в своя малък мизерен свят живеят ромите с многобройната си челяд.

При посещението си във Варна се сетих за убеждението на криминалистите, че главната цел на всички престъпни мрежи в рамките на глобализацията логично трябва да е създаването на монопол или на картел от различни пазари. Като че ли ТИМ все още е обвита в мъглата от обвинения, подозрения и една порция теория на конспирацията. При многобройните ми разговори на тази тема се натъкнах на страх и на стена от мълчание. И ако някой политик, банкер, прокурор, полицейски служител, адвокат, гражданин или журналист е готов изобщо да каже нещо, то името на групировката се цитира само в краен случай. Страхът е определящ елемент, когато става дума за тази организация и нейните ръководители. Търсенето в търговския регистър на „ТИМ Холдинг“ е безуспешно. Няма председател на управителния съвет, няма надзорен съвет, нищо от това, което би било естествено при такъв концерн с милиарден капитал, работещ в международен мащаб.

В интернет енциклопедията „Уикипедия“ четем: „Смята се, че както и в други български градове, някои сектори от икономиката, например хазарта, корпоративната сигурност, туризма, търговията с недвижими имоти, професионалния спорт, са контролирани от групировки от сенчестия бизнес, които поддържат тесни връзки с представители на бившите секретни служби от комунистическия период. Такава е и групировката ТИМ във Варна“.

Наименованието ТИМ се среща за пръв път в едно вестникарско съобщение от 16 февруари 2001 г. На 21 януари 2001 г. във Варна е застрелян местният наркобарон Георги Георгиев, по прякор Рахита. В съобщението се казва, че „е бил тясно свързан с групировката ТИМ“[1].

От един уважаван български бизнесмен, който беше напуснал България, защото се страхуваше за живота си, а и за живота на своите сътрудници, наред с други сведения получих и уличаваща информация. Върхът на всичко беше обвинението, че в момента ТИМ е най-мощната криминална структура в България — причините нямат значение — и никой не би се занимавал интензивно с тази групировка. Бизнесменът ми пишеше освен това: „Обградили са се с десетки адвокати, бодигардове и други помощници и всички се страхуват до смърт от тях, никой не се осмелява да попита за произхода на огромното им състояние“.

Не по-малко тревожно е преживяването, което ми разкри друг български бизнесмен. Години наред бил изнудван от Иво Каменов. Той лично настоявал да му предаде всичките си фирми и личната си собственост. Към онзи момент бизнесменът имал проблеми с българското правосъдие, които по-късно се разрешили. Но, изглежда, Иво Каменов усетил в това възможност да го изнудва. И то с думите, че можел да уреди всичко — нали те владеели съдебната система. Но за да му помогне, трябвало моят познат да му прехвърли цялата си собственост. Бизнесменът категорично отказал: „Това, дето сте го измислили, не може да стане даже и в България“.

Възможно е, разбира се, и всичко да е пропаганда. Оклеветяването на определени лица и групировки по политически причини или заради конкуренция в България не е нещо необичайно, по-скоро дори е правило. Ето защо изказването на въпросния бизнесмен може да е и чиста дезинформация. Но също толкова голяма е вероятността тези обвинения срещу действително съществуващи престъпни структури с техните нечистоплътни отношения с водещи политици да отговарят на истината.

Срещнах се с един прокурор от Варна, който като много други не искаше да назовавам името му. „В началото ТИМ беше основана като самостоятелна групировка на Марин Митев и Иво Каменов. Бащата на Тихомир — третият от собствениците, беше от тайните служби, служител в Държавна сигурност. Предполагам, че е възникнала като самостоятелна фирма. Но по-късно е закриляна и вероятно финансирана със средства от тайни фондове. Това беше в периода 1995–1997 г. Тогава вече имаха контрола над търговията с пшеница. Същевременно създадоха и вестник, и телевизионно студио. Тогава не съм бил във Варна, но знам, че двама души — собственици на регионалната телевизия, е трябвало да предадат дяловете си и че срещу тях е използвано насилие. По същото време тези хора поеха и търговията с риба и рибни продукти. И тук беше приложена сила, за да изключат конкурентите. Странното е, че все още си показват лицата. По онова време, през 1997 г., беше известно, че имат връзки с Марк Рич[2]. Същевременно получаваха и политическа подкрепа и съвети“.

„Защо са били самостоятелни?“, попитах прокурора. „От една страна, защото Митев все още беше високо в йерархията. Те не са типичните представители на номенклатурата, които биха получили големи финансови средства. Нямаха «аристократичен» произход. Но по-късно, изглежда, все пак получиха голяма подкрепа от страна на тайните служби. На практика те нямат образование, а се занимават с банково дело, застраховане, приватизацията на големи транспортни предприятия. Успехът им не би могъл да се обясни по логичен начин. Доказателство за самостоятелността им за мен е фактът, че тези хора са публичните лица на групировката. В последно време стъпиха в София и вече имат силни позиции и там. Известно е, че бившият министър на отбраната в годините 1995–1997, адмирал Димитър Павлов, можеше да се види в офиса на ТИМ, също както и друг високопоставен служител — полк. Николай Николаев. Те са тясно свързани с тъмните сили от миналото“. Това каза прокурорът. Тежки думи. Все по-ясно ми става, че трябва да разговарям с представителите на ТИМ, защото всички тези обвинения трябва да бъдат изяснени.

С тази мисъл започнах своето разследване, като се надявах да вдигна булото на тайнствеността, което до днес обгръща тази компания и нейните основатели. Защото още на предварителните разговори ми направи впечатление, че се натъквах на непознат досега латентен страх и на крайна въздържаност, когато ставаше дума за ТИМ.

Сравнително малко неща можем да прочетем в българските и чуждите медии за групировката ТИМ и особено за нейните ръководители. Ако потърсим в Google, се появяват само оскъдни сведения за едно предприятие. А за собствениците на този икономически конгломерат не може да се намери почти нищо, всъщност — абсолютно нищо. И българските медии говорят по-скоро въздържано, ако изобщо говорят, за въпросната империя от фирми. Най-подробният материал се появи преди години във в. „Капитал“. Беше написан от журналиста Иван Михалев. Според него ТИМ, с над 150 фирми и повече от 10 000 служители, е една от най-мощните икономически структури в България. Абревиатурата е съставена от първите букви на имената на тримата босове: Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Само 12 души контролират всичките фирми на ТИМ. Иван Михалев пише, че за да станеш телохранител на един от големите босове, трябвало да имаш зад гърба си най-малко четири години „вярна служба“.

Докато Марин Митев контролира работата във Варна, Иво Каменов отговаря за фирмите в София и за финансовите операции, а Тихомир Митев се грижи за промишлените дейности на групировката.

ТИМ е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена „Тихина“.

Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. „Генерал Скобелев“, бл.13, вход А, етаж 4. В София седалището на ТИМ е в сградата на „Химимпорт“ на ул. „Стефан Караджа“ № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).

Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната „Стопанска банка“ да приберат лошите й кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори[3]. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари. Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания „Хемус еър“ на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на „Дън и Брадстрийт“ има кратка информация. Според нея той е директор на „Мустанг Холдинг“, съдружник в „Ариел TV“ АД, „Таб“ ООД, „ТИМ Kap“, „ТИМ Клуб Тортуга“, свързан е с „Химимпорт Груп“ и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само „Химимпорт“ (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам „предполага се“, защото на запитването си „Дън и Брадстрийт“ не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.

Недвусмислени изглеждат и докладите на службите за сигурност, които са събирали информация за ТИМ. Те обаче понякога използват не особено надеждни източници и в този смисъл твърденията по-долу трябва да се приемат с известен скептицизъм. В опит да се подсигуря, дадох на различни запознати лица да прочетат възлови изказвания и те потвърдиха, че доколкото могат да се проверят сведенията, които бях получил, те би трябвало да се смятат за достоверни.

И така, ето какво научих от службите за сигурност. Фирма „ТИМ“ ООД е основана през декември 1993 г. от двамата съдружници Марин Великов Митев и Тихомир Иванов Митев. В средата на деветдесетте години тя се развива и отначало заема важно място в областта на сигурността и охраната, но също и в останалите сфери на икономиката във Варна и на други места в Североизточна България. Предполага се, че наименованието ТИМ е съкращение от първите букви на собствените имена на тримата основатели Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Това не отговаря напълно на истината, защото Иво Каменов се включва в бизнеса доста по-късно.

Според изказвания на основателите, наименованието ТИМ е транскрипция на английската дума Team (отбор). Понастоящем ТИМ е събирателно понятие, без формална регистрация като юридическо лице под формата например на холдинг. Във всеки случай ТИМ обединява множество стопански предприятия, чиито основни собственици (пряко или непряко) са тримата основатели.

Ако се вярва на донесенията, в началната фаза групировката се е наложила в областта на охраната, рекета, контрола над проституцията, прибирането на „лоши кредити“. Известно време тя работи заедно със СИК и ВИС–2. От ТИМ упорито оспорват това. По-късно, след фазата на консолидиране, ТИМ вече не допуска софийски групировки да пристъпват във Варна и региона. В последните години организацията се опитва да се отърве от старите „мутри“ (популярен израз в България за представители на престъпния подземен свят) и да си създаде нов имидж.

През 2006 г. над 12 000 души са работили в различните структури на групировката. Много голям процент от предишните кадри на ТИМ са бивши военни или служители на Министерство на вътрешните работи, на Военното контраразузнаване или на Разузнавателното управление на народната армия. Лицата, които се кандидатират за ръководни постове в групировката, са подложени на старателно проучване, а тези, които вече работят за нея, се контролират непрекъснато. Типично за ТИМ е недоверието, с което се отнасят към лица, идващи с препоръка „отвън“. За доверени са смятат преди всичко бивши военни и служители на ВКР.

Кои са най-важните действащи лица в ТИМ? Ето какво е известно за тях.

Тихомир Митев е роден през 1958 г. Информацията за него е изключително оскъдна. Той е един от главните акционери, съосновател на ТИМ и отговаря на производствения сектор на холдинга.

Много повече сведения има за Иво Георгиев Каменов. Според информацията той е един от водещите мозъци на ТИМ. От 2002 г. е член на надзорния съвет на „Химимпорт“. Управлява преди всичко дейността на групировката в София. Иво Георгиев Каменов е роден на 22.9.1969 г. Завършил е Националната спортна академия и е получил най-високата степен в бойните изкуства в Япония. Национален шампион по карате — фул контакт, трети е на Европейско първенство и шампион на армията.

Според непотвърдена информация кариерата на Иво Каменов като охранител започва с контрабандата на крадени автомобили. След редица сблъсъци с конкурентите от София, успява да извоюва правото на самостоятелна активност за своята групировка във Варна. Иво Каменов обаче оспорва това. Твърди се, че през 1996 г. участва в престрелка с хора от бившите специални части (т.нар. „Барети“). Става дума за контрола над проституцията в курорта Златни пясъци край Варна. През 1998 г. е обвинен, че е хвърлил във въздуха автомобила на собственика на телевизия „Скат“ от Бургас. Този телевизионен канал е кандидат за купувач на „Варна кабел“. Освен това Иво Каменов е заподозрян за покушението срещу тогавашния главен приватизатор на окръг Варна Иван Чолаков.

Дълги години преди да влезе в йерархията на ТИМ, Каменов работи като лична охрана за някои от водещите фигури на групировката. През 2005 г. завършва задочно право в Благоевград.

Марин Митев се смята за един от основателите на ТИМ. Роден е на 5.10.1957 г. във Варна. Завършил е Военноморското училище в родния си град и е служил десет години при т.нар. военноморски тюлени. Три пъти е бил шампион на армията по контактни спортове. Многократен национален шампион по карате. Като морски пехотинец има над 800 скока с парашут. Митев контролира преди всичко дейността във Варна и региона. Списъкът на фирмите, в които е заемал или заема водеща позиция, е прекалено дълъг, за да го цитираме тук. Той само илюстрира огромните размери на мрежата. Митев се смята за най-важната уравновесяваща сила при посредничеството между различните интереси в групировката.

Йордан Йорданов е роден през 1970 г. и до края на 2002 г. отговаря за медийната сфера в групировката. Притежава 25 процента от „Мустанг Холдинг“. Говори се, че в миналото като собственик на една кабелна телевизия и на редица видеотеки е бил подложен на многократни изнудвания. Затова се обърнал към ТИМ, които притежават 30 процента от фирмата.

Константин Божилов е роден през 1946 г. Прокурист на „ТИМ Клуб“ ООД. Дългогодишен треньор по карате.

Красимир Николов — председател на „Ми–2“ ООД, една от охранителните фирми на ТИМ. Николов е роден през 1952 г. Бил е заместник-командир на специалния разузнавателен отряд на ВМС „Тихина“.

Мирослав Несторов отговаря в групировката за сферата на услугите. Прокурист на „Мустанг Холдинг“. Смятат го за стратега на групировката. Роден е през 1964 г. Учи във Военноморското училище във Варна. Има диплома по икономика. Бил е офицер на подводница, председател на управителния съвет на „М-Инс“ ООД. Притежава дялове в телевизия „МСат“.

Никола Дамянов е роден през 1940 г. в Македония. Той е един от фактическите водачи на ТИМ, които остават на заден план. През 1912 г. семейството му напуска България. По неизвестни причини баща му е убит от комунистите. Дамянов завършва Химическия факултет на Софийския университет и работи там като преподавател. По-късно се прехвърля в бранша за добив и преработка на розово масло, а след това се премества в „Химимпорт“. Тук се издига до заместник търговски директор. Заради различни афери обаче е уволнен. Назначават го в Министерството на химическата промишленост, където работи до 1984 г. През 80-те години Главно следствено управление в България проучва Дамянов. След като се жени за канадска гражданка, му разрешават да напусне България и той се установява в Англия, където започва работа във фирма за опаковки. Заедно с един англичанин основава фирма „Дарик“ и доставя на Балканите поточни линии за опаковане. През 1991 г. се прехвърля в търговията с химически и нефтени продукти и става представител на „Филип Брадърс“ за България. По-късно постъпва във фирма „Маркович“ и е нещо като неофициален представител на Марк Рич в България. След време се премества във фирма „Марк Рич“, която доставя суров петрол за рафинерията „Нефтохим“ в Бургас. През 90-те години Дамянов посредничи при контактите между Марк Рич и ТИМ. Притежава къщи в България, Канада и Лондон. Има канадско гражданство. През 2007 г. умира в София от инфаркт.

Друга интересна личност, свързана с ТИМ, е Пламен Градинаров, един от районните кметове на Варна. През 1971 г. завършва Военноморското училище в града и прави успешна кариера в разузнавателните поделения на Военноморския флот. През 1978 г. става заместник-началник на служба „Военна информация“. Две години учи във Военноморската академия в Ленинград. През 1991 г. е назначен на ръководна длъжност във военното разузнаване към Министерство на отбраната. По-късно отговаря за сигурността в различни частни предприятия. От 2005 г. Пламен Градинаров е шеф-референт в отдел „Социална политика и човешки ресурси“ на нефтената рафинерия „Лукойл-Нефтохим“ в Бургас.

И така, това са всъщност известните сведения за най-важните личности в ТИМ. Онова, което отличава всичките водещи фигури в групировката, е техният произход — или от военното разузнаване на флота, или от други тайни служби. Както и че в началото на промените всички са били много млади, между 20- и 30-годишни. Говори се, че били сформирали истинска конспиративна общност. Как обаче тези хора са успели да изградят мощната икономическа империя?

В началото фирмата притежавала няколко джипа за своята охранителна дейност. След това започнала да инсталира на различни обекти електронни системи за наблюдение и радиотехника, изпълнявала поръчки за събиране на парични суми (между другото и за някои банки, като например „Кредитбанк“). Лицензът им за охранителна дейност бил издаден през юни 1994 г. През 2000 г. фирмата вече разполагала и с лиценз за инкасова дейност. Първата по-голяма задача била охраняването на известния курортен комплекс край Варна „Св. св. Константин и Елена“. ТИМ вече притежавал и център за тренировка и обучение на охранителен персонал от различни фирми и банки.

Говори се, че „Ми–2“ ООД от групата на ТИМ била една от най-големите охранителни фирми във Варна. В предприятието работели около 170 души. Тясно свързана с ТИМ била и охранителната фирма от Шумен „Фортуна“ (през 1999 г. тя е разбита от полицията). През януари 1998 г. служители на ТИМ заедно със силите на реда участвали в потушаването на протестите на работници от фабриката за стъкло в Белослав (край Варна).

Свързват ТИМ и с проституцията, която по Черноморието винаги е процъфтявала, дори и по време на комунистическата власт. След 1996 г. групировката поставя под свой контрол по-голямата част от проституцията по северното крайбрежие. През март 1997 г., заради разправии в този бранш, стрелят по бодигардове от ТИМ. Извършителите вероятно са от охранителна фирма „Аполо Болкан“. В нея работи съпругата на местния бизнесмен Веселин Данов (син на бившия министър на вътрешните работи Христо Данов).

Много важни сфери на дейност за ТИМ са медиите (телевизии, радиостанции, вестници) и производството и търговията с пшеница. Първите големи сделки на ТИМ с пшеница са свързани с името на Марк Рич. Групировката мобилизира зърнените си капацитети в Североизточна България и се включва като подизпълнител в големи износни сделки на зърно на фирма „Гленкор“, собственост на Марк Рич.

По онова време Марк Рич е вече известен и скандален международен търговец на суровини. Приятелите му го описват като мил, плах човек с тънко чувство за хумор. В Швейцария води бляскав живот и търгува с Русия и страните от бившия Източен блок както преди, така и след Перестройката. Още по времето на Съветския съюз поддържа тесни контакти с различни шефове на Комунистическата партия. Не е ясно само каква роля играе в програмата на КГБ за пране на пари. „И за бившите агенти от КГБ той играеше ролята на пътеводна звезда, като им показваше как да станат свободно практикуващи и да прибират печалбите от международната търговия в собствения си джоб“[4]. Днес неговото състояние се оценява на милиард и половина долара. Но да се върнем към групировката ТИМ, която работи заедно с Марк Рич.

Според оценките днес групировката разполага със складов капацитет за над 1,5 милиона тона зърно, с което се превръща в най-големия играч на този апетитен пазар. Още през 2002 г. търговският директор на Софийска стокова борса Христо Миленков изрази убеждението, че изкупуването на зърното е изцяло в ръцете на „групировките“. И изброи имената на ТИМ, ВИС и СИК.

Според Миленков с изкупуването на зърно се перат пари. Спадащи към ТИМ фирми контролират две от най-големите фабрики за олио в страната — „Слънчеви лъчи България“ и „Прима-М“.

Без съмнение, чрез свои фирми ТИМ е активен участник и в сферата на строителството, леката промишленост, кожарската индустрия и хранително-вкусовата промишленост. Отскоро групировката прави първи стъпки и в енергетиката. Чрез дъщерната си фирма „Булхимекс — импорт-експорт химикали и продукти“, чието седалище е във Франкфурт, ТИМ спечели през 2002 г. търга на Националната енергийна компания за износ на електроенергия. Ставаше въпрос за 100 мегавата за период от три месеца.

„Булхимекс“ ООД, което е 100 % собственост на „Химимпорт“, е основано като дъщерна фирма на външнотърговското дружество преди 20 години в Германия и е една от многобройните фирми зад граница, свързани с ТИМ. Странно е, че при позвъняване на обявените телефонни номера в седалището на фирмата във Франкфурт се чува само „Номерът неизвестен“. Навремето „Булхимекс“ се помещава в една и съща сграда с Търговското представителство на България, където се намира и една от основните явки на българските тайни агенти. Всъщност предприятието е регистрирано в Мюлхайм, близо до Франкфурт. При позвъняване на обявения мобилен телефонен номер отново се чува лаконичното съобщение: „Номерът неизвестен“. И подобно предприятие е спечелило контрола над Централна кооперативна банка (ЦКБ)?! Наред с „Химимпорт“ и някои други фирми ТИМ е мажоритарен собственик и на „Енергопроект“ АД. Според вътрешна информация „Химимпорт“ е сключил споразумение с една дъщерна фирма на „Газпром“, от която купува газ за своите фабрики за изкуствени торове на цени, далеч по-ниски от тези, на които „Газпром“ продава в момента.

И не е само това. ТИМ участва и в търговията с метали, в лозарството, винопроизводството, в търговията на дребно и във финансовата сфера.

Има сведения за случаи на измами с ДДС, извършени с голям размах от дъщерни фирми на ТИМ през 1998–1999 г. Окръжната следствена служба в Шумен е открила производство срещу „ПВП-Груп“ по подозрение в незаконни претенции за възстановяване на ДДС в особено големи размери. Следствието се водило срещу президента на фирмата Валентин Иванов, известен и с прякора Вальо Дроба, и срещу изпълнителния директор Радослав Боев, който бил обявен за национално издирване, както съобщава вестник „Демокрация“, позовавайки се на директора на следствената служба в Шумен.

„Според оперативни сведения към групировката ТИМ принадлежат повечето фирми, които с фалшиви фактури претендираха за данъчни кредити и помежду си прехвърляха насам-натам големи суми. Това е ставало със знанието на шефа на Окръжната данъчна служба Виолин Енчев, който лично е подписвал платежните нареждания до «Булбанк» за внасяне по сметка на сумите от ДДС“. Това твърдение е от доклад на следствените служби и поради това трябва да го ползваме предпазливо. Собствените ми проучвания в Шумен потвърдиха само част от тези обвинения. До днес няма хора от ТИМ, подведени под отговорност.

Популярен икономически ангажимент в средите на ТИМ са инвестициите в увеселителни комплекси и заведения по Черноморското крайбрежие. Както си му е редът, ТИМ притежава и футболен клуб от българската „А“ група — ПФК „Черно море — Варна“. Тази информация е абсолютно достоверна и по-нататък ще играе роля във връзка с големи измами при залагания.

Към останалите сфери на дейност на групировката спадат търговията с луксозни автомобили втора употреба, автомобилните застраховки през две дъщерни фирми, риболовът и, естествено, „Химимпорт“. През есента на 2000 г. ТИМ поема на практика цялото държавно външнотърговско дружество. Иво Каменов става новият председател на управителния съвет. Това се случва с помощта на офшорната фирма „Фертитрон Инк.“, която през октомври 2000 г. купува 68 % от акциите на дружеството. Тази офшорка всъщност е собственост на ТИМ. Тя поема дълговете на „Химимпорт“ в размер на 1,25 милиона евро, както и други негови договорености. На 29 септември 2000 г. сделката е одобрена от управителния съвет на „Химимпорт“. „Фертитрон Инк.“ е фирмата представител в България на краля на суровините Марк Рич. Българското дружество се представлява от Никола Дамянов, бивш заместник генерален директор на „Химимпорт“ и доверено лице на Марк Рич. През 2005 г. е основана „Химимпорт Груп“ като 100 % дъщерна фирма на „Химимпорт“ АД, с което се постига консолидиране на капитала. Главната цел е да се апортира в капитала на „Химимпорт Груп“ участието на холдинга в различните дъщерни фирми. А те са много: „Химимпорт Петрол“ АД, „Химимпорт Ойл“ АД, „Химимпорт финанси“ ООД, „Химимпорт Рабър“ ООД.

„Химимпорт“ АД има дялове в две чуждестранни търговски дружества — „Булхимекс“ в Германия (100 % от капитала) и едно предприятие в Швейцария (25 % от капитала). Сферата му на дейност е проучването и разработването на нефтени и газови находища в България и в Черно море, в близост до българския бряг.

Следва приватизацията на държавните авиолинии. ТИМ има дялове в три авиокомпании. През август 2003 г. „Химимпорт“ печели търга за 49 % от капитала на „Хемус Еър“, при първоначална цена 3,1 милиона лева. Основен собственик на авиокомпанията към онзи момент е „Балкан Хемус Груп“. Втората авиокомпания, в която ТИМ има участие, е „Виаджо Еър“, а третата и най-важната — „България Еър“. Преди приватизацията тя е най-голямата българска авиокомпания, но дейността й носи големи загуби. През 2006 г. е обявена процедура за продажбата на „България Еър“. В търга участват „Балкан Хемус Груп“ (ТИМ) и италианската компания „Air One S.p.A.“ Предложенията са отворени на 5 октомври и на 2 ноември правителството обявява решението — ТИМ печели търга.

Договорът е на стойност 13 милиона лева. Според него „Балкан Хемус Груп“ се задължава през първите две години да инвестира в компанията 65,8 милиона евро. Като цяло „Балкан Хемус Груп“ планира за период от пет години да инвестира в развитието на „България Еър“ 82,1 милиона евро. ТИМ дава да се разбере, че има намерение през 2008 г. да обедини трите авиокомпании.

Тесни връзки с групировката ТИМ има и предприятието „Туин Стар Мениджмънт“ АД. Около него се появяват доста слухове. През септември 2006 г. министърът на транспорта Петър Мутафчиев подписва договор, по силата на който акционери в този джойнт-венчър са „Франкфурт Еърпорт Сървисис Уърлдуайд“ — Германия („Фрапорт“), и „Туин Стар“ от Варна. Концесията е за период от 35 години. Във „Фрапорт“ участват както град Франкфурт, така и провинция Хесен, т.е. държавни и, по-точно казано, общински ведомства — и с това и германските данъкоплатци. Според официалната информация „след публичен международен търг българското правителство е присъдило на «Фрапорт» АД поръчката за модернизиране, разширение и стопанисване на черноморските летища Варна и Бургас. «Фрапорт» ще бъде водеща в консорциума с 60 % участие и съвместно с българската фирма «Туин Стар» ще поеме цялостното стопанисване на двете летища“[5].

Александър Андреев от „Дойче Веле“ каза по този повод, че е получил сведения от български правителствени кръгове, които били много ядосани от факта, че „Фрапорт“ ще работи във Варна и Бургас точно с ТИМ. Други също много сериозни източници стигнаха дори дотам да твърдят, че германският федерален канцлер Ангела Меркел се била застъпила за това „Фрапорт“ да спечели търга. В едно интервю по Българското национално радио министър Петър Мутафчиев не отрече, че „Фрапорт“ работи заедно с групировката ТИМ, около която по мнението на журналистката имало много спорове. Министърът обаче й обясни: „Щом една изтъкната германска фирма е преценила, че ТИМ е подходящият партньор, не е работа на българското правителство да й диктува с кого да сключва сделки. А това, че в обществото действително съществуват съмнения, е тема на друг разговор“. От „Туин Стар“, от своя страна, заявиха, че нямат нищо общо с ТИМ.

Преди тази развръзка вече има един търг. Печели го в началото на 2005 г. операторът на летището в Копенхаген „Копенхаген Еърпорт“. Тъй като според официалната версия някои документи на „Копенхаген Еърпорт“ не били коректни, се стига до нов търг, защото и „Фрапорт“, и френският летищен оператор „Vinei“ оспорват решението. Според слуховете работата не е чиста. Водещи мениджъри от „Копенхаген Еърпорт“ са заплашвани, а зад „Туин стар“ стои именно групировката ТИМ. Една журналистка от Варна ми разказа, че според нейните сведения собственикът на „Туин стар“ е „близък приятел на ТИМ, естествено, неофициално“.

Какво казва Иво Каменов за историята около тези концесии? „Ние сме най-големият клиент на летищата. Мога да кажа само едно. От TUI са поели мениджмънта на голяма част от нашите хотели. Работим много добре с германския бизнес. Доволни сме, че «Фрапорт» пое летищата. 40 процента от туристите на германските туроператори идват тук. Това означава, че за 35 години напред туризмът в България е осигурен. Ако беше Копенхаген — какъв туризъм имат те в сравнение с Германия? Освен това сега основахме и обща компания за ремонт и поддръжка — «Луфтханза — Техник»“.

Това, което казва Каменов, е вярно, макар че няма връзка с главното обвинение. Вярно, че от есента на 2007 г. ТИМ се кооперира с „Луфтханза“ що се отнася до поддръжката и ремонта на самолетите. Този джойнт-венчър е между „Луфтханза-Техник“ и Българска авиационна група (БАГ), която е собственик на „Хемус Еър“, „България Еър“ и „Виаджо Еър“, т.е. на авиолиниите на ТИМ. В този джойнт-венчър „Луфтханза“ държи 80 процента, остатъкът е в ръцете на ТИМ. „Стремим се България да стане възлово място за услуги в региона. До един месец ще сключим и споразумение за коопериране с един водещ концерн от Франция“, казва Димитър Павлов, търговският директор на БАГ[6].

В края на краищата, загадката около директното или индиректното участие на ТИМ във „Фрапорт“ (Франкфурт) намира своя отговор. В средата на февруари 2008 г. става ясно, че „Туин Стар“ е прехвърлила своите дялове в размер на 40 процента на „Химимпорт“[7].

ТИМ е важен играч не само във въздуха. В миналото е придобил дялове от пристанища и корабостроителници по Черноморското крайбрежие и по течението на река Дунав.

Не можем да не отбележим и дейностите в областта на туризма. Става дума за изграждането на курортни селища, хотелски комплекси и вериги по Черноморското крайбрежие. През 2002 г. Марин Митев обяви, че холдингът „Св. св. Константин и Елена“ ще инвестира и във високопланински центрове. Компанията вече е стъпила в Банско и Боровец, където е закупила големи парцели земя. При една от транзакциите на стойност 3 милиона евро консултант бил бившият министър на финансите Муравей Радев. И така, стигаме до увлекателната тема за корупцията и лобизма във всичките им разновидности.
Политическият юмрук на ТИМ

В контекста на общата стопанска стратегия и на дългосрочната програма на ТИМ се споменават имената на различни политици, които услужливо са предлагали услугите си. Един от тях е Красимир Премянов, високопоставен функционер на БСП, който по времето на правителството на Жан Виденов (1994–1997) е важен фактор. Премянов е бивш член на Висшия съвет на партията, председател на парламентарната група и — както може да се очаква — преди промените високопоставен комсомолски деятел от Варна. Не по-малко важни са и генерал Ангел Кацаров, бивш шеф на Военното разузнаване, и адмирал Петър Петров, заместник-началник на Генералния щаб. Но това е само кратка извадка от списъка с бивши разузнавачи, респективно висши военни, чиито имена се спрягат във връзка с развитието на ТИМ. Разбира се, не липсват и политическите фигури. Централна роля играят бившият кмет на Варна Христо Кирчев, както и настоящият — Кирил Йорданов (бивш областен управител на Варна).

Името на Кирил Йорданов много често се свързва с ТИМ. Той има големи разправии с няколко началници на отдели, за които се знае, че са проявили предпочитание към „Мултигруп“ при продажбата на недвижими имоти по крайбрежието. Лица, близки до Илия Павлов, шефа на „Мултигруп“, междувременно убит, и до банкера Емил Кюлев (застрелян), били предупредили Кирил Йорданов, че няма да го подкрепят за втори мандат, заради връзките му с ТИМ.

Най-различни източници свидетелстват за добрите отношения между водачите на ТИМ и кмета на Варна. „Трябва да е свързан с ТИМ“, ми каза един мой информатор и ми разказа за случай, на който лично станал свидетел. „През 1999 г., след първия тур на кметските избори, Кирил Йорданов беше на второ място. На балотажа изненадващо победи с голяма преднина. Преди първото гласуване ТИМ подкрепяше първия кандидат, но при второто гласуване изведнъж промени политиката си и подкрепи Йорданов, който стана кмет на Варна. Оттогава е в много тесни връзки с ТИМ и прави всичко, което му кажат от там“.

Не по-малко показателно е и изказването на един известен бизнесмен от Варна, който много добре познава ТИМ. „Когато първият тур приключи, Митев и Каменов отишли при кмета на Варна и го попитали: «Какво ще стане с нас? Ние ви подкрепяме. Какво ще получим насреща?». Той им отговорил: «Не разговарям с престъпници». Същата нощ Иво и Марин бяха арестувани и вкарани в затвора, а на другия ден подкрепиха Йорданов. Получиха това, което искаха, станаха собственици на огромни обекти, но не направиха нищо незаконно. Никой обаче не знае какво всъщност искат“.

„Кирил Йорданов е забележителен мъж“, ми каза един хотелиер от Варна. „През 1992 г. беше номиниран за кмет от СДС. По комунистическо време баща му беше съдия. Когато СДС загуби изборите, той премина към социалистическата партия и стана депутат от партията, наследила комунистите. Когато БСП го предложи за кмет на Варна, оправяше работите на ТИМ. Той скачаше отдясно вляво! И такъв тип говори за морал! На практика Йорданов е представител на ТИМ. Всички проблеми, всички финансови транзакции на градската управа, всеки един от нейните недвижими имоти, всичко е под техен контрол. Във Варна някогашните водачи на комунистическата партия сега имат икономическата власт. Най-важните съоръжения в града им принадлежат, дирижират се от тях. Онези, които движеха лостовете на комунистическата власт едно време, днес движат лостовете на икономическата“.

Разговарях по темата и с главната редакторка на варненски вестник. Попитах я дали знае за контактите на ТИМ с политици и в София. „Има нещо много интересно. Всеки играе или с някой политик, или с някоя партия. А те играят с много такива. Те самите са си партия“.

Схематичният образ на групировката ТИМ лека-полека придобива по-ясни очертания, сякаш мъглата започва да се разнася. Затова започвам да се надявам, че с още разговори ще добия по-пълна представа. Една следователка от полицията, с която се срещнах при изключително конспиративни условия извън Варна, ми разказа: „Убедена съм, че в момента ТИМ финансира предизборната кампания в своя град Варна. По-конкретно, те финансират кампанията на кандидата за кмет от БСП. Когато влезете във Варна, още по облика на улиците разбирате за каква скъпа предизборна агитация става въпрос“. И добави нещо, което ме накара да настръхна: „Това правителство на БСП се опитва по всякакъв начин да запази в тайна връзките си с ТИМ“.

Тази реплика Ваньо Танов подсили с едно забележително твърдение. Въпросът ми беше: „ТИМ има ли политическа маша и каква е тук ролята на БСП?“. „Ами, на тази тема съм разговарял и с президента. Стане ли въпрос за това, и той се измъква. Когато БСП беше още в опозиция, бъдещият вътрешен министър Петков имаше странни контакти. Вадя си заключенията от един разговор с президента, когато му обясних що за човек е министър Петков. Той ми отговори: «Е да, ама нали знаеш как беше тогава, излязохме в опозиция, без никакви средства. Нямахме пари даже да платим телефонните сметки на партията. Тогава Румен Петков ни осигуряваше средствата. И никой от нас не питаше откъде идват тия средства и по какъв начин се е сдобил с тях». «А днес — каза ми президентът — всички се опитват да прехвърлят върху мен цялата вина. Твърдят, че Петков бил главният виновник партията да е толкова тясно свързана с една „групировка“. Това е положението, по-рано беше СИК, сега е ТИМ»“.

След това Танов продължава: „Но подчертавам още веднъж, всичко това се прави много предпазливо. Никой няма да го признае. Партията не иска в никой случай името й да се свързва с ТИМ. Държат да не се знае нищо за тези връзки, защото в края на краищата България е член на ЕС. Би било лошо както за имиджа на хората от ТИМ, така и за имиджа на правителството, ако се окаже, че големите изявления за борба с организираната престъпност и корупцията са само симулиране на дейност“.

Ако бяха само единично мнение, твърденията на Ваньо Танов спокойно биха могли да се поставят под въпрос, но свързани с някои други събития, изглеждат доста правдоподобни. Никой не би могъл да отрече съществуването на подобни необичайни политически амбиции.

Ако трябва да бъдем максимално конкретни, става дума за общинските избори през октомври 2007 г. Заглавието на едно съобщение в медиите гласеше: „Официалната партия на икономическата групировка ТИМ насочва вниманието си към парламентарните избори. Политическият проект на ТИМ, наречен «Движение за нашия град», приема конкретна форма“. Според съобщението неофициалният говорител на групировката Николай Николаев бил заявил, че предвид предстоящите общински избори групировката няма никакви намерения да основава партия, а продължава да се опитва да бъде фактор в икономическия и финансовия живот на Варна. Но ситуацията след общинските избори напълно го опроверга. На тези избори ТИМ, наистина неофициално, но напълно недвусмислено, застана зад „Движение за нашия град“. Партията е основана в края на миналата година във Варна от телевизионния журналист от МСАТ Неделчо Михайлов. За нея резултатите са много задоволителни — тя спечели шест места в общинския съвет и стана решаващ фактор за формиране на управляващото мнозинство в града. По време на последния мандат на кмета на Варна Йорданов Централната кооперативна банка (ЦКБ), която е собственост на ТИМ, представлява интересите на общината. Цялото имущество на града е застраховано в застрахователна фирма „Армеец“, също собственост на ТИМ. И накрая, „Химимпорт“ АД е натоварен от администрацията на кмета с реконструкцията на най-големия стадион „Юрий Гагарин“ на футболен клуб „Черно море“. Проектът е поверен на смесеното дружество „Спортен комплекс — Варна“. В това дружество общината има минимално участие, но влиза в него с цялата си инфраструктура. Въпреки това мажоритарен участник е ТИМ.

Повече от ясно е, че ТИМ ползва протекциите и на адвокати, политици и полицаи. Като пример често се цитира бившият военен прокурор Николай Колев, който е тясно свързан с ТИМ. Контактите на прокурора с групировката датират от времето, когато той се занимава с разследването на кражбата на стотици пистолети от гарнизона в Звездец. Сред доверен кръг хора прокурорът казал: „Аз приключих с ТИМ“. Какво иска да каже с това? Че е успял да се справи с ТИМ, като спре влиянието й, или че е един от членовете в стройните редици на групировката? Това така и няма да се изясни, тъй като Николай Колев бе застрелян през 2002 г.

Друг прокурор от Апелативния съд във Варна, доверено лице на Николай Колев и противник на тогавашния главен прокурор Филчев, също е подкрепял ТИМ. Негов братовчед е партньор на групировката в търговията със зърно. Твърди се, че ТИМ е изнасяла зърно, без да плаща мито, за което е образувано наказателно дело, но то е било спряно.

Всичко това е само малка част от мрежите, които заздравяват репутацията на ТИМ във Варна и в цялата страна. На 10.5.2001 г. всекидневникът „Демокрация“ публикува статия за това, че ТИМ представлява във Варна бившия цар Симеон II и неговото политическо движение.

Сведенията обаче са противоречиви. Според друга информация предишният областен управител на Варна Яни Янев бил в постоянна война с ТИМ. Говореше се, че ТИМ спечелил на търг по-голямата част от курорта „Св. св. Константин и Елена“. Впоследствие се оказа, че областната управа предварително е изтеглила терена от активите на хотелското дружество. В местните медии, контролирани от ТИМ, започна кампания срещу областния управител. Всъщност лобито на шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов в община Варна, включително и тогавашният областен управител Янев, се опитват по всевъзможни начини да възпрепятстват навлизането на ТИМ в развлекателния и туристическия бизнес в курортите. Но всичко е напразно.

На практика ТИМ вече са структура, покриваща територията на цялата страна. Какво още би могъл да ми каже един следовател за тази империя? „Те притежават над 50 счетоводни и данъчно-консултантски фирми, които са създадени единствено с цел източване на ДДС“. И после дойде едно ужасяващо твърдение: „Най-важното поле на действие в момента е прането на огромни парични потоци. Стремят се да превърнат мръсните пари в имущество. Затова купуват хотели или предприятия. И това се върши в цялата страна. Задачата е да се изперат парите, натрупани през последните пет-шест години. Така например неотдавна изкупиха «Параходство българско речно плаване» със седалище в Русе. Цената беше 20 милиона евро. След това на борсата продадоха същото това предприятие на една от собствените си фирми, но вече за 60 милиона евро. Тази фирма е регистрирана като офшорна и с тази акция бяха «узаконени» 40 милиона“.

Налага се да се отнасяме предпазливо към подобни сведения, макар те да идват от компетентни източници. Освен това, доколкото ми е известно, срещу ТИМ няма никакви следствени или наказателни действия. Едно интересно съобщение във вестник „Дневник“ обяснява донякъде това положение: „На 16 октомври 2005 г. в Министерството на вътрешните работи на България, в присъствието на главния секретар на министерството генерал Илия Илиев и на директора на Национална служба «Полиция» генерал Валентин Петров се състоя пресконференция. «Постигнати са значителни успехи в борбата с организираната престъпност», заяви генерал Валентин Петров. «Групировките вече се броят на пръстите на едната ръка». Генералът обаче не пожела да съобщи имената им. На въпроса на един журналист за най-мощните криминални структури СИК и ВИС генерал Илия Илиев отговори спонтанно: «Съществува и ТИМ», без да обясни, какво всъщност иска да каже. Николай Николаев от групировката ТИМ във Варна реагира тогава на това обвинение доста арогантно: «Генералът трябва да обясни какво е искал да каже. Днес е тука, утре го няма. Генералите ги сменят»“.

В разговора ми с може би най-силната фигура в ТИМ, Иво Каменов, аз го попитах, какво е мнението му за тези изказвания. „Не е така. Имам запис от пресконференцията. Точно по това време се съдехме с вестниците «Дневник» и «Капитал». Новото правителство беше встъпило в длъжност скоро. Станаха няколко убийства, включително и на партньора на Майкъл Чорни. В Боровец имаше пресконференция. На нея правителство изтъкна, че възнамерява да се бори с организираната престъпност и заяви, че има пет престъпни групировки. И един журналист от в. «Дневник» попита в коридора, дали и ТИМ е между тях. Имам записа. И още веднъж ви казвам, можете да попитате и в други вестници — това не е вярно“.

Както той ме посъветва, разпитах и другата страна и получих следния отговор: „Става дума за приватизацията на «Българско речно плаване» АД. Нашите издатели (на вестниците «Капитал» и «Дневник») също участваха. Но този делови спор нямаше отношение към нашия репортаж. Що се отнася до пресконференцията и думите на директора на Национална служба «Полиция», обяснението на Каменов е напълно объркано: пресконференцията не беше в зимния курорт Боровец (както той казва), а в Министерството на вътрешните работи. И не журналист от «Дневник» е задал в коридора въпрос на генерал Петров (както твърди Каменов), а колежка от една частна телевизия“. Толкова за различните интерпретации на истината.
Страховитата групировка и журналистите

По време на разследването си попаднах на информация от Международната хелзинкска федерация за правата на човека, предназначена за средствата за масова информация, в която се споменава ТИМ във връзка с брутално покушение над журналист във Варна. Антон Луков, главен редактор на всекидневника „Черноморие“ и собственик на интернет сайта „Днес плюс“, е бил брутално пребит на 19 май 2003 г. от неизвестни нападатели. „Един от мотивите за нападението били статии на Луков в неговия вестник. Писал например, че много хора във Варна свързват името на кмета с организираната престъпност, както и на политици с мафията. В интернет сайта «Днес плюс» имало критични статии за групировката ТИМ“[8].

Естествено, исках да разбера лично от журналиста Луков какво се крие зад това изявление. Срещнах се с него в едно малко кафене във Варна. Поздрави ме як, набит мъж, който никак не приличаше на лесен за пребиване. Разказът му беше много интересен за мен: „В последната предизборна кампания за градския парламент работих за десет души и за кмета. Когато публикувахме материал за общинската администрация и за ТИМ, бях пребит от бой. Счупиха ми пръстите, избиха ми зъбите. Зъбите — за да не говоря вече, а пръстите — за да не пиша. Случи се, макар че съм толкова як мъж. Отначало ме удариха по тила с железен прът, припаднах и оттам нататък не помня нищо“. Попитах го какво предполага, кой носи отговорността за това? „Полицията не си мръдна пръста. Всичко се пазеше в тайна. Всички знаят кой беше, но полицията не ще и да чуе. Знам, че зад това стои ТИМ“, твърди той доста смело. „Проведох лично разследване. Поръчали са на една банда млади хора, които дълго време са ме наблюдавали. Но, за съжаление, полицията не проведе никакво разследване“.

Подозирах, че може да ми разкаже нещо повече за самата групировка, и го попитах дали хора от обкръжението на ТИМ все още имат контакти с обикновени престъпници, например с рекетьори.

И както беше разговорлив, изведнъж настоя да изключа диктофона. После продължи да разказва, без да обръща внимание на въпроса ми. „У нас всички знаят историята на организираната престъпност. Тя се създаде, когато краят на комунистическата партия вече се виждаше, защото тогава само така можеше да се работи с държавата. Да вземем бившия шеф на служба «Военна информация» във военноморския флот. Сега е човек на ТИМ. Наричат ги «белите якички». Укриват документация. Информират се за икономическото състояние на много фирми. Така станаха силни. Купуват много земя, правят големи проекти. Но само говорят, промените настъпват само по документи. Преди няколко години по този начин купиха големи парцели покрай брега. До ден-днешен там няма нищо. В момента им трябват много пари. ТИМ работи на гърба на държавата. Другите групировки нямат такъв як гръб“.

И след това ми каза нещо, което вече няколко пъти бях чул: „Главната задача на сегашния шеф на полицията е да закриля ТИМ. А той трябва да пази гражданите, не групировката ТИМ“. Накрая го попитах дали като журналист все още пише за ТИМ. Реагира с жизнерадостен смях. „Бих го правил, ако някой се грижеше и за моята сигурност. Нямам вяра на българската полиция и на прокуратурата — също“.

Запитах и Иво Каменов какво ще каже по повод на тези обвинения. „Тоя господин Луков е бивш борец. Беше свързан с една политическа партия, беше вършил някои неща. Беше и главен редактор на един регионален вестник. Питайте какво е писал, срещу кого. Освен това е бивш спортист, добре сложен. Такъв човек не може да го прекършиш с бой. Горд е, че е бил съученик на Георги Илиев, когото застреляха“.

Никой не може да отрече, че Антон Луков има страховита фигура. Също и че е бил брутално пребит. И не е първият журналист в България, който е бил заплашван или направо пребит, защото се е захванал с някои тъмни сили в държавата.

Как може да бъде спряно публикуването на дадена информация ми разказа една журналистка. Искала да напише материал за ТИМ и обсъдила това с шефа си. „Когато им казах, веднага го отхвърлиха и се хванаха за главите“. Друг журналист от Шумен, който искал да пише за ТИМ, също имал неприятности. „В редакцията дойдоха адвокати. Юридически нямаше възражения по статията ми. Но после платиха на главния редактор, за да не излезе материалът“.

Дали нападението над Антон Луков има нещо общо с неговите публикации за ТИМ и до днес можем само да гадаем. Във всеки случай журналисти, които разпитах за случая, смятат за напълно възможни и други мотиви, още повече че тогавашните му публикации не били особено скандални. „Какво мислите за Луков?“, попитах във Варна известен журналист. „Той има ангажименти в политиката. Беше експерт при бившия кмет на Варна и сега има вестник и информационна агенция. Работи за най-различни партии. Участва в предизборните кампании. Организира полемики, разпространява слухове“. И отново долових страх. Търсенето ми не можеше да спре…

Следващата ми цел беше главната редакторка на един всекидневник. Естествено, от нея искам да науча дали като журналистка от варненски вестник някога е писала за групировката ТИМ. „За последен път — преди пет години — каза ми тя. — След това имах много проблеми. Сестра ми беше продуцент в телевизията на ТИМ. Когато написах статията, тя беше в София. Те й се обадили, имаше и репресии срещу други колеги от вестника, които после напуснаха, защото бяха тясно обвързани с ТИМ. Бях писала за структурата на групировката ТИМ, каква дейност развиват. Всъщност не беше нищо особено, нито за наркотици, нито за проституция, само за бизнеса. Дотогава тези неща не бяха известни тук. Много хора не знаеха нищо за ангажиментите на ТИМ. Нито за износа на риба, нито за търговията с хранителни продукти. Статията показваше, че те искат да вземат целия град в свои ръце. И там беше проблемът. ТИМ беше Варна и се надявам, че Варна не е ТИМ“. След малко добави: „Не знаем нищо за престъпната дейност на групировката ТИМ. Но основаването й е ясно. Тя беше охранителна фирма. После пое някои банки, стана собственик на ресторанти, на видеотека.

По-късно създаде телевизионен канал, чиято охрана също пое. Така започна дейността на групировката. Чрез разбойничество, според някои. ТИМ поемаше охраната на фирми, а после — и самите фирми. Това бе началото“.

Моята колежка от варненския всекидневник помнеше много добре колко слухове се ширели. Според един от тях членове на групировката били получили пари на комунистическата партия. „Но това, разбира се, е неофициална информация. Имаше и слухове, че от Русия са дошли много пари и че един депутат от БСП е от групировката ТИМ“. Тя говореше за ТИМ едва ли не с възхищение. „Структурата на ТИМ е много добре измислена. Създателите й имат много фирми, но не винаги се водят като официални техни собственици и заради това често не е ясно кой е от групировката и кой не е“.

„Говорили ли сте някога с хора от ТИМ?“, попитах я аз. „Това е невъзможно. Опитах няколко пъти да се добера до Марин Митев. Той отказа. През последните години Митев стана публична личност. Имаме две-три негови снимки“. Тя потвърди и изказването на Ваньо Танов, според което босовете на ТИМ във Варна се държат по особен начин. „В последните години Марин Митев се движеше с различни бодигардове, в три-четири коли, с номера с еднакви цифри. Всеки бодигард беше облечен като него: черно яке, черен панталон, всичко в черно. Така че не можете да разберете кой от всичките е той. Автомобилите се движат в колона и никой не може да се вмъкне помежду им“.

Научих, че имат две резиденции. Едната — на плажа, а другата — в един квартал на града. Заради „двореца“ на плажа имали проблеми и затова го предали на една фондация за деца. Но в управителния съвет на фондацията били съпругите на Иво Каменов и Марин Митев. Сега бил затворен. „Не разбирам защо построиха нов дворец, и то в един бедняшки квартал“ — недоумяваше колежката ми. За съжаление, не можа да ми каже точния адрес.

Открих го с помощта на един полицейски служител. Той ми разказа как се чудели защо през този район минават толкова много камиони. Попитали един шофьор и той им казал, че досега никога не били докарвали толкова много бетон за една-единствена сграда. Правели бомбено укритие в мазето. Резиденцията наистина се намираше в една местност, в която живееха по-скоро малоимотни хора — малки къщи, дори дъсчени бараки се забелязваха. И изведнъж, като Фата Моргана, се появи той — дворец от големи каменни блокове, със сводести прозорци, бели фронтони. На външната стена на едното крило от сградата имаше скулптура, приличаща на лъвска глава, от устата й висеше дълъг черен език. Навсякъде бяха инсталирани видеокамери. И само след няколко минути към мен и моя придружител се приближиха двама мъжаги с извадени пистолети. Ние, разбира се, потеглихме колкото е възможно по-бързо.

Следващата ми среща беше с един бизнесмен от Варна, който е работил с ТИМ, т.е. познаваше групировката отблизо. Струваше ми големи усилия да го убедя да говори с мен и да ми позволи да запиша разговора. Първо се срещнахме в малко кафене, после отидохме в една винарна. По неговите думи във Варна внимателно следели всяка моя крачка.

„Първото ми впечатление за тимаджиите беше, че това са млади хора с нова техника. Зад тях трябва да са стоели много пари, защото уж започваха от нищото, а бяха особено добре снабдени с всички модерни технически средства за охрана и с всякакво оръжие. Те бяха първата фирма във Варна в сферата на охраната. Никой обаче не знаеше кои са и откъде идват. По-късно разбрах от тях, че са от Шести специален разузнавателен отряд на военноморския флот. Бяха много активни в разузнаването, с най-добро въоръжение. За кратко време получиха най-важните клиенти. През 1997 и 1998 г. започнаха да навлизат в сферата на финансите. Вършеха всичко много елегантно. Имаха добри връзки в прокуратурата. Когато изникваха проблеми, те имаха точните хора, които ги решаваха, и беше трудно да ги свържеш по някакъв начин със случилото се. Бяха много умели“.

Исках да науча от него дали е имало връзки между организациите СИК, ВИС и групировката ТИМ. „Тук имаше един, който беше от СИК, но той не играеше никаква роля. Някои хора обаче казваха, че имало сблъсък между СИК и ТИМ и ТИМ била спечелила“. Той също спомена за връзка между ТИМ и кмета на Варна, подобно на журналистката, която ми беше разказала същото преди това.

Попитах го дали в края на краищата той е имал някакви проблеми с ТИМ? „Не само аз имам проблеми с ТИМ. Например една фирма участваше в урбанизацията на някои квартали във Варна, беше разработила всичко, за да привлече частни инвеститори. Но без разрешение от общината не може да се направи нищо. Блокираха ги. Защото ТИМ също се интересуваше от този проект. Отидоха на съд. А тук, във Варна, съдебните решения зависят от това, дали имаш политическо влияние или пари. Трети начин няма. Така въпросната фирма нямаше никакъв шанс. Инвеститори, предприемачи, които не си сътрудничат с ТИМ, тук нямат шанс. Това е черна дупка, горе-долу като при Коза Ностра“. И той спомена за военния прокурор от Варна Николай Колев, който бил един от основателите на ТИМ. Бил застрелян от наемни убийци на 28 декември 2002 г. в София. (И в другите ми разговори името му ще се споменава често.) „Те искаха да прекъснат връзката с него, да приключат отношенията. Беше убит брутално. Но те работят с всички, защото парите нямат политически цвят“, продължи разказа си информаторът ми и в края на разговора още веднъж ме предупреди да внимавам. А това, което каза после, ме накара да се замисля: „Всичко тук е трудно, много трудно. Не става дума за мен, а за семейството ми. Ако нямах семейство, можех да говоря повече, можех да говоря открито. Пазете се“.

Седмици по-късно научих, че са го потърсили от полицията. Искали да знаят за какво сме си говорили и явно много точно са били осведомени кога и къде съм ходил във Варна. Във всеки случай, след моето посещение, както ми разказа по телефона, имал проблеми.

Според графика ми следваше разговор с един прокурор в Шумен. От самото начало той даде да се разбере, че не иска да цитирам името му, защото ще си има огромни проблеми, а имал семейство и две малки деца. „Те правят всичко съгласно законите, имат различни отдели и звена, от недвижими имоти до строително законодателство и стабилни връзки по всички етажи на властта, т.е. на правителството. В момента изкупуват акции от една фирма в България, която се занимава със строеж на магистрали. Искат да поемат контролния пакет в тази фирма. Сега това предприятие получава средства от европейските структурни фондове. Те искат да се доберат до тези пари. Имат намерение да се включат и в конкурса за приватизацията н



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuklovodi
Категория: Политика
Прочетен: 52845
Постинги: 47
Коментари: 0
Гласове: 45
Архив
Календар
«  Април, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930